понеделник, 10 юли 2017 г.

"СЛЪНЦЕТО СЪЩО Е ЗВЕЗДА", НИКОЛА ЮН

Продължаваме астрономическия си бюлетин, чието начало поставихме през месец май със "Задръж звездите още миг". Тогава бяхме заети да възхваляваме дързостта на галактическия стопаджия Касини  и фотогеничността на Сатурн Щедрата усмивка. Топновината ни за месец юни е, че първият български геостационарен комуникационен сателит бе изстрелян успешно в космоса. Ура! Китай пък изведе в орбита първия си телескоп за изследване на черни дупки и пулсари. Бях силно заинтригувана от постижението на азиатската държава, защото преди няколко седмици имах привилегията да изслушам доклад, посветен именно на загадъчните обекти с плашещо гравитационно поле. Той бе изнесен от едно малко чудо, способно да накара великознайковците от ЦЕРН да го умоляват да ги удостои с честта да приеме пълна стипендия за стаж през лятната ваканция, а всеки писател-фантаст от свръхтежката артилерия би се просълзил от умиление и щастие, че има кой да доразвие делото му. Възхитително и вдъхновяващо представяне! Бас ловя, че по въпроса за черните дупки, алчно зашиващи светлината в дюшеците си, би могъл да се произнесе също толкова блестящо и главният герой от книгата, която ще ти представя днес - младежът Дейниъл, който и хабер си няма от астрофизика. На какво се хващаме? Да боядисам в бяло оградата на леля ти Поли вместо теб? Да извеждам всеки ден по три пъти кучето ти от чекмеджето? Да почистя бодлите на всички таралежи, заселили се, защото упорито отказват да пораснат, в Небивалата страна? Изборът е твой, аз въобще не се притеснявам, убедена съм, че ще спечеля баса. Знаеш ли защо? Вече съм чувала теорията на Дейниъл за тъмната материя : ) Трепач е. А ето и една от запазените му марки: "Мога да те накарам да се влюбиш в мен научно". Дааа, надеждопасенията ти се потвърждават : ) Подновяваме не само астрономическия си бюлетин, но и този, чийто основен предмет е любовта. Слушай внимателно, "Слънцето също е звезда"...

Романът е издаден на български език от "Ибис". Превод: Вера Паунова.

"ЩЕ ПОСТЪПЯ ТАКА, СЯКАШ СЪМ ПЕСЕН НА БОБ ДИЛЪН, И ЩЕ ОСТАВЯ ВЯТЪРЪТ ДА МЕ ПОНЕСЕ"

Дейниъл - кратки факти

Американец от корейски произход.
Предстои му дипломиране и кандидатстване в колеж от Бръшляновата лига.
Родителите му очакват от него да стане лекар.
Той очаква от себе си да стане поет. При това - главнокомандващ! (предполагам, че един ден, също като Боб Дилън, ще получи Нобелова награда за литература)
Писането на поезия го кара "да загуби представа за всичко останало".
Има дарбата да съставя усмихващи списъци.
Обича да яде зърнени закуски без да добавя мляко към тях. 
Начинът, по който вижда себе си и се самоопределя, е изключително сладък.
Не по-малко очарователна е несигурността му.
Самопредписал си е дневен лимит за дръзки постъпки : )
Музикални предпочитания: "Take a Chance On Me", ABBA : )
Песен, с която го отъждествявам: "Сутрин" на Диана Експрес.
Вика усмивката ти без усилие.
Убеден е, че сме родени да мечтаем.
Вярва (в любовта).
Негова реплика, която съм си подчертала: "Почти всичко в нощното небе излъчва светлина. Дори да не можем да я видим, светлината е там.".
Знае как и не се страхува да лети.


"АЗ НЕ СЪМ ЦИНИК. АЗ СЪМ РЕАЛИСТ."

Наташа - кратки факти

Нелегално пребиваваща в САЩ имигрантка от Ямайка.
Посещава престижна гимназия с научна насоченост.
Най-ценното й притежание е звездна карта от НАСА.
Музеят за естествена история, Залата с метеоритите, е специалното място, на което ще те заведе, ако реши да те включи в приятелския си кръг .
Предстои й депортиране.
Родителите й очакват от нея да стане: не се посочва.
Тя очаква от себе си да стане: диктатор.
Обича да (си) задава и да (си) отговаря на философски въпроси.
Музиката я "кара да загуби представа за всичко останало". Усеща я "с цялото си тяло", а слушалките й "знаят всичките й тайни".
Музикални предпочитания: Chris Cornell, Nirvana, Pearl Jam.
Песен, с която я отъждествявам: "Liberian Girl" на Michael Jackson. 
Джобовете, пълни с мечти,  са безполезен товар за нея.
Вярва (в "емпирично доказуемите факти").
Нейна реплика, която съм си подчертала: "Защо няма стихотворения за слънцето?".
Силничка е - разхожда се с двестакилограмови тежести, закачени за всеки крак, в случай че изгуби трезвия си ум и й се прииска да полети.

И така, Никола Юн, следвайки неотстъпно своята схема, събира Поета и "Реалиста" като две и две. Какъв, смяташ, е резултатът? Четири? Преди да ми отговориш, си припомни, че на Наташа й предстои депортиране. Всъщност, на девойката далеч не й е до романтични истории, предвид грижите (достатъчно сериозни, та да съкрушат и самия Атлас), стоварили се на крехките й рамене и мисията (достатъчно невъзможна, та да изпоти самия Итън Хънт), с която се е нагърбила. А и тя изпитва същото желание да се отвори за любовта, колкото и да напише пространна монография за Великденския заек. Нашето момче, обаче, не сваля оръжията и подхваща ухажване, което доста наподобява ходене по хлабаво опънато въже. Пробвал ли си? Трудничко е, нали? Ала Дейниъл е изобретателен и упорит и постига целта си за рекордно кратък срок. Следователно, днешните събираеми ни водят до изчисления по-долу сбор...

ДЕЙНИЪЛ ЗА НАТАША, НАТАША ЗА ДЕЙНИЪЛ (ОТ МОМЕНТА НА ПЪРВАТА  СРЕЩА ПОЧТИ ДО МОМЕНТА НА...)

"На улицата насреща ми хората заобикалят момиче, което се олюлява лекичко. То е чернокожо, с огромна къдрава афроприческа и почти толкова огромни розови слушалки... Момичето е затворило очи, едната му ръка е върху сърцето му..."
"Оказва се момче от азиатски произход, облечено в сив костюм и абсурдно ярка червена вратовръзка..."
"Глупчо."
"Той се завърта и ми се усмихва широко, сякаш сме поели на епично приключение..."
"Усещам някаква празнина в стомаха, сякаш съм гладна, ала не храна искам."
"Би ми се искало да узная дали се изчервява, докато се целува"
"Добър, искрен, чувства всичко прекалено дълбоко"
"Мирише хубаво (бел.: косата на Наташа). Нали знаеш, понякога през пролетта, когато вали само за няколко минути, а после слънцето се покаже и водата започне да се изпарява, и въздухът все още е влажен? Ето така мирише. Наистина хубаво."
"Харесвам онзи, който съм, когато съм с нея."
"Харесва ми да го правя щастлив"
"Най-прекрасните устни във видимата Вселена"
"Не мислех, че поетите се бият"." (бел.: грешиш, за справка: Байрон, Пушкин, Ботев...)
"Атомите в тялото ми са в хармония с атомите в неговото".
"Усмивката й е толкова широка, че просто трябва да докосна лицето й".
"С Дейниъл обаче е различно. Искам да види всичко у мен."
"Бих могъл да остана тук завинаги, прекъсвайки разговора ни с целувки и целувките ни - с разговор."



НАПРАВАТА НА ЯБЪЛКОВ ПАЙ ХИЧ НЕ Е PIECE OF CAKE (И ДРУГИ ИЗНЕНАДИ, ПОДНЕСЕНИ ОТ НИКОЛА ЮН)

Авторката ме хвана неподготвена. Цитатът на страница 6, изведен за ушите от текста на "Бледа синя точица" на Карл Сейгън, ми подсказа, че ще се гмурна по-дълбоко, отколкото съм си въобразявала. Прологът, от своя страна,  разби на пяна дори най-твърдоглавите съмнения, че "Слънцето също е звезда" ще пасне отлично на вкуса ми. Никола Юн се оказа безкрайно интересна и вълнуваща писателка с динамичен, немирен стил, който е алергичен към ограничения от всякакъв характер. Той наподобява изображение на диво лале, опитващо се да избяга от рамката на родната си картина : ) Свежа, интелигентна, с богата обща култура, проницателна, с искрици смях в очите - ето такава е Никола. И има склонност да ти предлага отбивки от основния курс, по който се поели - последвай я, ще останеш доволен, а докато трае почивката, може да се запознаеш с някоя нежна и трогваща сърцето цигуларка или, най-малкото, теорията за Мултивселената ще те перне по носа : )
За какво мислех, докато четях книгата? За това колко лесно е да обикнеш и двамата главни герои, които разполагат с нищожно количество време, за да се порадват на любовта си. Мислех си и за романа на Давид Гросман "Ще бягаш ли с мен?", по-конкретно за тъжната констатация, че за една от най-най-най-отговорните длъжности в света - да създадеш и отгледаш дете - не се полагат никакви изпити, не се изискват никакви мотивационни писма, препоръки и респектиращи автобиографии, както и не се провеждат никакви тестове относно пригодността ти. Възмутих се, че хора, които са сърбали и продължават да сърбат попарата на расовата дискриминация, са изцяло лишени от толерантност, но пък надарени със завидна обиколка тесногръдие. "Слънцето също е звезда" ти дава нагледен пример за състоянието придобит дефицит на мечти в организма, но романът действа и като предупреждение за последствията от злоупотребата с мечти, за опасността те да те погълнат и да задушат истински важното около теб. Удивих се и на смелостта да пресадиш собствените си корени (ведно с издънките) на чужда почва, стъпил единствено на мъглявото обещание, че тя ще е по-богата на хумус от родната ти.
Как се чувствах, докато четях книгата? Любознателното ми аз още пътешества из Ямайка и Корея, учи чужди думички, предъвква, примижало от кеф,  една квантова история, скрита от Никола Юн между страниците на книгата, и точно сега е твърде заето, за да ти отговори. Романтичката в мен обаче ще ти изкрещи: "Прекрасно! Все едно се наслаждавах на кадифения глас на Мартин Ташев или на някой завладяващ аранжимент от Милен Кукошаров. Все едно бях излязла за вечерна разходка в градина, чиито рамене, ъ, дървета са небрежно наметнати с ефирен шал от светулки. Все едно наблюдавах съвършена в чистотата си капчица вода, трептяща върху устничките на листенце на роза. Или - две пеперуди-другарчета, увлечени в изящната си класическа балетна хореография. Все едно държах замък в шепа. Все едно бях намерила своето си нещо.".