неделя, 3 септември 2017 г.

DISCOVERY AT NIGHT*

* Piano разходка с Лудовико Ейнауди


Да гледаш филма "Шоколад" е като да танцуваш нощем по безлюден път под светлината на улични лампи и акомпанимента на мелодия, която си имал нахалството да си присвоиш, защото тя, от своя страна, не се е поколебала да разпръсне магията си и, между другото, да вземе за заложник въображението ти. Тананикаш си в такт, изпълняваш пирует след пирует, преминаваш плавно от едно кръгче мека светлина в друго и откриваш: дръзката Виан, която, без да й мигне окото, по време на пости предлага на кмета на градчето, където я отвя Северният вятър, бонбони "венерини зърна" (въпросният първенец е върл пуритан и фанатичен католик, истински симпатяга, нали?); красивото женско име Арман (според някои полудостоверни източници то означава "мечтател"); неподдаващата се на опитомяване красота на загадъчна индианска девойка; плитката и китарата на Ру, способностите му на дърводелец и милостта му към червеите; Жозефин, която показва, че знае как се държи тиган и как да разпуска в танцови стъпки на корабчето на циганите; постоянството на мадам Одел; кенгуруто Пантофчо, въображаемия приятел на малката Анук, ранено в крачето през Втората световна война; кученцето Чарли, на достолепната възраст от 14 години, което припка като кутре, размахаш ли му бисквитки пред муцунката; раздвижваща душата и краката ти музика; червения цвят, обагрил пелерините с качулки на Виан и Анук (такива в миналото са били отличителен знак на вещите жени), обувките на шоколатиерката и балона в ръката на статуята на основателя на града, озарила с усмивката си края на кинотворбата; колелото, което Каролин поправя за сина си, рисунките на същия този син... толкова много езерца светлина, в които да се къпеш! Танцът ми с "Шоколад" се проточи близо пет километра. Дори не усетих кога съм ги навъртяла. А знаеш ли кое блещукащо петънце ме заинтригува най-силно? Томчето с поезия, което Арман подари на внука си. Тя му почете малко от него, но за съжаление не спомена името на автора, а за голям срам аз не можах да разпозная твореца по стиховете. Обаче ми се прииска да разбера как се казва той, защото споделях мнението на детето, че стихотворението си струва. Това ме накара да се замисля, че досега не съм обръщала внимание и не съм се вслушвала в книжните препоръки на филмите. Нямам предвид екранизациите по литературни произведения, каквато е самият "Шоколад", а именно случая с Арман и скъпото й момче - даден герой да те изкуши с книга, да те провокира да се сдобиеш и да се запознаеш с нея отблизо. Виж чии съвети последвах и кои творби и автори си набелязах, след като разбрах какво трябва да търся.



"Еквилибриум" е тъкмо за теб, ако си падаш по антиутопии и в частност "451 градуса по Фаренхайт" на Бредбъри и "Калокаин" (вече съм ти говорила за този роман) на Карин Бойе. Ала въпросният филм прави и най-добрата книжна реклама, на която съм се натъквала досега. В свят, в който на хората им е набивано в главите, че пътят към Хаоса и Ада е постлан с човешки емоции и следователно те трябва да бъдат редовно и грижливо инхибирани, един мъж, до момента безукорен защитник на статуквото и наложените правила, се осмелява да спаси, да се потопи и да разпространи (да зачете в присъствието на другиго) стихосбирка или поне мъничка частица от пробуждащите чувствата слова на Йейтс. И това променя всичко:

Да бих имал небесните одежди
(превод: Цветан Стоянов)


Да бих имал небесните одежди,
от злато, сребро и светлина,
сините и здрачните одежди,
от нощ, светлина и полусветлина,
бих ти ги разстлал пред нозете,
но аз, бедният, имам само мечти,
аз ти разстлах мечти пред нозете,
тъпчи нежно, защото тъпчеш мечти. 


"Нищо общо". Какво бих си запазила от този разказ за любовомразата между две сестри? Четири неща. Второто е свързано с развейпраха Маги и работата й (не по собствена воля, а понеже ножът е опрял до кокала) в дом за възрастни хора. Там тя среща пенсиониран професор, който я окуражава да (му) чете (поезия). В началото младата жена се притеснява, защото думичките я препъват. Движи се по редовете с предпазливостта на първолаче, което системно е бягало от предучилищната група, чуди се как да навакса пропуснатото и копнее за познатите катерушки, мамещи го за безгрижни игри на двора, но благият човек я успокоява: "Поезията се чете бавно.". Големият им пробив идва с творбата "One Art" от Елизабет Бишъп. Професорът не пришпорва Маги и не си позволява да въвежда стряскащи команди като "Анализирай това/онова!", ами просто й задава въпроси, тя отговаря и по този начин, заедно и полека, стигат до слънцето, т.е. истината. Четвъртото хубаво нещо във филма те чака на самия финал и включва блестяща, извираща от душата и проникваща в душата насреща, рецитация на "Сърцето ти нося в сърцето си го нося" (вече съм ти писала и за Е. Е. Къмингс).

"Разум и чувства". Още една история за перипетиите на две коренно различни една от друга сестри. Ще се съсредоточим върху по-малката от тях - Мариан, любителката на дивите цветя, лекия дъждец, нежното пиано и сонетите на Шекспир. А можеш ли да предположиш още кой обича точно тези творби на Великия бард и е горд притежател на тяхно джобно ювелирно издание? Нейният рицар и въплъщение на копнежите на всяка опасно романтична (за самата себе си) девойка - мистър Уилъби. Когато джентълменът започва да чете на глас от книжката, прострелва Мариан за втори път право в сърцето. Не че предишният му изстрел е отишъл нахалост - той е отличен стрелец, а тя не е от типа момичета, които ще проявят благоразумието да вземат назаем нечия бродирана, ъ, бронирана жилетка, преди да излязат навън. Уточнение: сестрите Дашууд всъщност са три. Ако споделяш страстта на мъничкия пират Маргарет по енциклопедиите, филмът ще те замае с гигантски том, в който да се изгубиш за часове. Или дни - зависи от читателската ти скорост. Не се притеснявай, "забравиш" ли да го върнеш в библиотеката. Ще се появи рицар и за теб - мистър Едуард Ферарс, който с готовност и по кавалерски ще прикрие следите ти : )


В "Роксан" няма начин да не се влюбиш. Комедията е искряща, забавна и вълнуваща вариация по темата "Сирано дьо Бержерак". Приемеш ли сделката, ще получиш Стив Мартин (един от най-най-любимите ми актьори и сценаристи), Дарил Хана - устремена към звездите, тежичък за пренасяне телескоп, трудна за отгатване гатанка, посещение в уютен бар, смесване с колоритните местни, красиви гледки, романтика, надежда, смях и... изчерпателен урок по самоирония. Плюс увлякъл се в опитите си да порасне нос и напет левент, надарен с всичко друго, но не и с особена интелигентност (както и лишен от здрави нерви, що се отнася до общуването с впечатляващи дами). Колкото до автора, който дискретно ни промотират създателите на филма... Един от подчинените на Си Ди Бейлс (тоест Стив Мартин, забележи инициалите на героя му), пожарникар, имаше известна слабост към Сартр, но се срамуваше да си признае, та затова молеше други хора да ходят в книжарницата и да купуват вместо него творби от французина. Ала огнеборецът дори не подозира докъде ще доведе основните действащи лица с поредната си подобна, наглед невинна, молба...

"Прелестни създания". Книгата, която главният персонаж във филма разнася навсякъде със себе си (и плаши хората с нея), е "Кланица 5" от Кърт Вонегът. Даже отнася упрек от една заблудена овца, че си пълни главата със забранени работи. Доста силен стимул да посегнеш и ти към романа, а? Чакай, не съм стигнала до най-готината част. Та нашият младеж се прибира с колата от училище. Вали. Напоително и щедро, за да се отбележат подобаващо началото на учебната година и всеобщата детска радост по повод събитието : ) На пътя му се изпречват закъсало МПС и госпожица в беда - главната героиня. Той й предлага помощ. Докато я кара към дома й, няма как да му убегне, че тя е забила упорито поглед в You get so alone at times that it just makes sense на Буковски. Пита я дали авторът е добър. Пътничката отвръща: "Какво значи добър?". По-късно и на по-сухо вкъщи, спасителят в дъжда намира и се зачита в книгата. Неговата констатация от прочетеното? "Буковски е бог!". Втората най-добра книжна реклама, на която съм попадала : )

Нека обобщим: пет от представените в тази публикация филми са базирани на литературни произведения: "Шоколад" на Джоан Харис, "Нищо общо" на Дженифър Уайнър, "Разум и чувства" на Джейн Остин, "Сирано дьо Бержерак" на Едмон Ростан и "Прелестни създания" на Ками Гарсия и Маргарет Стоъл. Ако тези книжни творби са ти вече познати или никоя от тях не ти нашепва "Вземи ме!", то няма да е лошо да дадеш едно ухо на чудесните препоръки, които ти дават екранизациите, вдъхновени от тях:



























неделя, 30 юли 2017 г.

"ВСИЧКО, ВСИЧКО", НИКОЛА ЮН

ПРЕДУПРЕЖДЕНИЯ. НЕ ПОДХВАЩАЙ ТАЗИ КНИГА, АКО...

...не си ходил на море, защото страшно ще ти се прииска... да се видиш очи в очи с официалната риба на Хаваите. Дай пет, смогнеш ли да произнесеш името й, без да си изкълчиш езика.
...имаш фобия от кексове-зомбита/шотландски бойци.
...изпитваш непоносимост към "шоколад", ъ, лунички, "поръсени по носа и бузите", както и към "солен карамел".
...чувството ти за хумор отсъства или отказва да оцени леко смотаничък, но за сметка на това разказан с много чувство и с цел най-сетне да изгрееш, тоест да се засмееш, виц.
...не изпитваш грам интерес да съставиш класификация на различните типове усмивки.
...алергичен си към смях, изригнал "без никакво смущение, мъничко прекалено силен и преливащ от радост".
...си си втълпил, че ровенето из речници е скучно занимание.
...си на мнение, че препрочитането на книги е загуба на време.
...любимият ти роман е "Повелителят на мухите".
...изпитваш единствено презрение към поетичната форма лимерик. И към импровизираните, ала очарователни и кацнали точно на място, илюстрации.
...никога не би си купил музикален албум, озаглавен "Между рокендрола и наковалнята". Или, добавям от себе си, тава с етикет "The First of a Million Kisses".
...комбинацията "шпионка-призрак-омагьосана принцеса-русалка-астронавт-архитект" те вдъхновява да си плюеш на петите.
...комбинацията свободен бегач-живак-кейкслейър/кейксейвиър-цар на метафорите-строител на механичен модел на Слънчевата система ти действа по същия начин.
...се боиш от режим "пълна мощност" и не гориш от желание да извадиш възприятията си от кутията и да ги включиш в контакта (под "отвори възприятията си" нямам предвид да хукнеш към най-близката зала по йога и да се впуснеш в търсене на нирвана, а да спреш и да се заслушаш в сутрешните смуут джаз джем сешъни и надсвирвания, които си устройват птиците).
...не си готов да останеш с Никола Юн до страниците с благодарностите.
Считай се за предупреден : )


Избери как да кръстим изображението:
а) The Nearness of You (песен на Нора Джоунс)

б) Let Love In (албум на The Goo Goo Dolls)
в) "Никога не съм се чувствал по-далеч от мечтата си, отколкото сега, когато бях толкова близо до нея." (Винсънт Антон Фриймън, "Гатака")
г) Асимптота (думичка от Краткия тълковен речник на Маделин Уитиър, "Всичко, всичко")
д) място за твоите идеи...

"КЪДЕ НАЙ-МНОГО ИСКАШ ДА ОТИДЕШ?"
"ОСВЕН В КОСМОСА? ... НА БРЕГА. В ОКЕАНА."

Хранех известни съмнения, че романът, който ти размахвам под носа днес, ще успее да надмине постиженията на "Слънцето също е звезда" - първата Юнова книга, прочетена от мен, обаче малките скептици доста бързо си грабнаха шапките и изчезнаха. "Всичко, всичко" е творба, създадена с обич и това й личи отвсякъде. Тя принадлежи към онзи вид произведения на изкуството с греещата душа (сещаш се, споменавала съм ти за него). Привлича те неустоимо, защото топли, гали и дарява живителна светлина, без да причинява изгаряния, главоболие или да заслепява. Приютява герои, които сякаш са нарисувани от въображението на даровит писател с район и време на действие: Париж, епохата на Романтизма. Само подобен човек би бил в състояние да конструира такива чисти образи, съумели да съхранят добротата и красотата в сърцата си, въпреки че имат сериозни, ама наистина сериозни, основания да се разсърдят на цялата Вселена и, най-малкото, да й обърнат гръб. Мади и Оли ще споделят своята история с теб и ще те направят съпричастен. Ще се доближиш дотолкова, че взаимодействието между двамата ще те наелектризира като разказващо играта по всички параграфи концертно изпълнение на John Rzeznik под съпровода на плющящ, безмилостно ухилен и нямащ никакво намерение да утихва дъжд. И ще прихванеш от тяхната, пробудена от любовта, смелост. Хайде, посегни към "Всичко, всичко". Запознай се с едно момче-ракетно гориво (забележи, с фамилията "Брайт") и едно момиче, внезапно въодушевило се да последва примера на Винсънт Свободния човек от "Гатака": "I never saved anything for the swim back.".

"Импресия"* от Маделин Уитиър, поместена на страница 202 от българското издание на романа. Превод: Вера Паунова

*Така кръстих този отрязък от текста на Никола, на теб може да ти хрумне по-добро предложение.

"Океанът.
Той е по-син, по-голям и по-развълнуван, отколкото съм си го представяла. Вятърът разпилява косата ми, запраща пясък и сол по кожата ми, нахлува в носа ми. Изчаквам да сляза по хълма, преди да си сваля обувките. Навивам крачолите на дънките си толкова високо, колкото е възможно. Пясъкът е горещ и сух, и сипкав. Разлива се като водопад над стъпалата ми и се плъзга между пръстите ми.
Когато се приближавам до водата, той се променя. Сега залепва за стъпалата ми, обгръщайки ги като втора кожа. На самия край на водата отново се променя и се превръща във втечнено кадифе. Краката ми оставят отпечатъци в меката смес.
Най-сетне стъпалата ми навлизат в прииждащата вода, а после глезените, прасците ми. Спирам едва когато водата стига до коленете ми и започва да се просмуква в дънките ми.
- Внимавай - извиква Оли някъде зад мен.
Не съм сигурна какво има предвид. Да внимавам, защото може да се удавя? Да внимавам, защото може да се разболея? Да внимавам, защото, станеш ли веднъж част от света, той става част от теб?
Тъй като вече няма никакво съмнение. Аз съм в света.
И светът е в мен."


винаги обръщай внимание и на предупрежденията, отпечатани с дребен шрифт
или
повече за ефекта от общуването с ямайски вълшебници/господарки на думите,
или "Знам само, че ако искаш нещо да се повтори, значи ти е било хубаво." (реплика на Радо от "Всичко е любов")

Как бих описала втората си среща с Никола Юн? Представи си необятно небе, чиито цветове (преливащи от меко и деликатно в наситено и интензивно) и причудливи облачни форми те изпълват с лекота, замайват те, карат те да забравиш да си гледаш в краката, примамват те да се опиташ да ги достигнеш и те отклоняват от пътя ти в посока нагоре (а ти охотно ги следваш, без дори да ти мине през ума да провериш дали крилата ти са в изправност и готовност или дремят в някой сервиз, докато чакат търпеливо за поправка); представи си плуване в естествена лагуна, с безгрижни и радостни (даже леко хаотични) махове, все едно си съвсем миниатюрна, почти новоизлюпена, костенурка, заета да кове грандиозни планове за бъдещи приключения; представи си детска усмивка, включваща всички екстри - очи, устни, (липсващи) млечни зъбчета и трапчинки, искрена, широка и безценна, блеснала за един миг в отговор на твоето предложение да удариш едно рамо в проектирането и строежа на къщичка в пясъка (с две пластмасови бутилки за колони, джапанка за покрив, алпинеум от черупки на мидички, загладени от прибоя камъчета и водорасли пред входа и, разбира се, двор с размери, надвишаващи хиляди пъти размерите на самата постройка). Представи си:



понеделник, 10 юли 2017 г.

"СЛЪНЦЕТО СЪЩО Е ЗВЕЗДА", НИКОЛА ЮН

Продължаваме астрономическия си бюлетин, чието начало поставихме през месец май със "Задръж звездите още миг". Тогава бяхме заети да възхваляваме дързостта на галактическия стопаджия Касини  и фотогеничността на Сатурн Щедрата усмивка. Топновината ни за месец юни е, че първият български геостационарен комуникационен сателит бе изстрелян успешно в космоса. Ура! Китай пък изведе в орбита първия си телескоп за изследване на черни дупки и пулсари. Бях силно заинтригувана от постижението на азиатската държава, защото преди няколко седмици имах привилегията да изслушам доклад, посветен именно на загадъчните обекти с плашещо гравитационно поле. Той бе изнесен от едно малко чудо, способно да накара великознайковците от ЦЕРН да го умоляват да ги удостои с честта да приеме пълна стипендия за стаж през лятната ваканция, а всеки писател-фантаст от свръхтежката артилерия би се просълзил от умиление и щастие, че има кой да доразвие делото му. Възхитително и вдъхновяващо представяне! Бас ловя, че по въпроса за черните дупки, алчно зашиващи светлината в дюшеците си, би могъл да се произнесе също толкова блестящо и главният герой от книгата, която ще ти представя днес - младежът Дейниъл, който и хабер си няма от астрофизика. На какво се хващаме? Да боядисам в бяло оградата на леля ти Поли вместо теб? Да извеждам всеки ден по три пъти кучето ти от чекмеджето? Да почистя бодлите на всички таралежи, заселили се, защото упорито отказват да пораснат, в Небивалата страна? Изборът е твой, аз въобще не се притеснявам, убедена съм, че ще спечеля баса. Знаеш ли защо? Вече съм чувала теорията на Дейниъл за тъмната материя : ) Трепач е. А ето и една от запазените му марки: "Мога да те накарам да се влюбиш в мен научно". Дааа, надеждопасенията ти се потвърждават : ) Подновяваме не само астрономическия си бюлетин, но и този, чийто основен предмет е любовта. Слушай внимателно, "Слънцето също е звезда"...

Романът е издаден на български език от "Ибис". Превод: Вера Паунова.

"ЩЕ ПОСТЪПЯ ТАКА, СЯКАШ СЪМ ПЕСЕН НА БОБ ДИЛЪН, И ЩЕ ОСТАВЯ ВЯТЪРЪТ ДА МЕ ПОНЕСЕ"

Дейниъл - кратки факти

Американец от корейски произход.
Предстои му дипломиране и кандидатстване в колеж от Бръшляновата лига.
Родителите му очакват от него да стане лекар.
Той очаква от себе си да стане поет. При това - главнокомандващ! (предполагам, че един ден, също като Боб Дилън, ще получи Нобелова награда за литература)
Писането на поезия го кара "да загуби представа за всичко останало".
Има дарбата да съставя усмихващи списъци.
Обича да яде зърнени закуски без да добавя мляко към тях. 
Начинът, по който вижда себе си и се самоопределя, е изключително сладък.
Не по-малко очарователна е несигурността му.
Самопредписал си е дневен лимит за дръзки постъпки : )
Музикални предпочитания: "Take a Chance On Me", ABBA : )
Песен, с която го отъждествявам: "Сутрин" на Диана Експрес.
Вика усмивката ти без усилие.
Убеден е, че сме родени да мечтаем.
Вярва (в любовта).
Негова реплика, която съм си подчертала: "Почти всичко в нощното небе излъчва светлина. Дори да не можем да я видим, светлината е там.".
Знае как и не се страхува да лети.


"АЗ НЕ СЪМ ЦИНИК. АЗ СЪМ РЕАЛИСТ."

Наташа - кратки факти

Нелегално пребиваваща в САЩ имигрантка от Ямайка.
Посещава престижна гимназия с научна насоченост.
Най-ценното й притежание е звездна карта от НАСА.
Музеят за естествена история, Залата с метеоритите, е специалното място, на което ще те заведе, ако реши да те включи в приятелския си кръг .
Предстои й депортиране.
Родителите й очакват от нея да стане: не се посочва.
Тя очаква от себе си да стане: диктатор.
Обича да (си) задава и да (си) отговаря на философски въпроси.
Музиката я "кара да загуби представа за всичко останало". Усеща я "с цялото си тяло", а слушалките й "знаят всичките й тайни".
Музикални предпочитания: Chris Cornell, Nirvana, Pearl Jam.
Песен, с която я отъждествявам: "Liberian Girl" на Michael Jackson. 
Джобовете, пълни с мечти,  са безполезен товар за нея.
Вярва (в "емпирично доказуемите факти").
Нейна реплика, която съм си подчертала: "Защо няма стихотворения за слънцето?".
Силничка е - разхожда се с двестакилограмови тежести, закачени за всеки крак, в случай че изгуби трезвия си ум и й се прииска да полети.

И така, Никола Юн, следвайки неотстъпно своята схема, събира Поета и "Реалиста" като две и две. Какъв, смяташ, е резултатът? Четири? Преди да ми отговориш, си припомни, че на Наташа й предстои депортиране. Всъщност, на девойката далеч не й е до романтични истории, предвид грижите (достатъчно сериозни, та да съкрушат и самия Атлас), стоварили се на крехките й рамене и мисията (достатъчно невъзможна, та да изпоти самия Итън Хънт), с която се е нагърбила. А и тя изпитва същото желание да се отвори за любовта, колкото и да напише пространна монография за Великденския заек. Нашето момче, обаче, не сваля оръжията и подхваща ухажване, което доста наподобява ходене по хлабаво опънато въже. Пробвал ли си? Трудничко е, нали? Ала Дейниъл е изобретателен и упорит и постига целта си за рекордно кратък срок. Следователно, днешните събираеми ни водят до изчисления по-долу сбор...

ДЕЙНИЪЛ ЗА НАТАША, НАТАША ЗА ДЕЙНИЪЛ (ОТ МОМЕНТА НА ПЪРВАТА  СРЕЩА ПОЧТИ ДО МОМЕНТА НА...)

"На улицата насреща ми хората заобикалят момиче, което се олюлява лекичко. То е чернокожо, с огромна къдрава афроприческа и почти толкова огромни розови слушалки... Момичето е затворило очи, едната му ръка е върху сърцето му..."
"Оказва се момче от азиатски произход, облечено в сив костюм и абсурдно ярка червена вратовръзка..."
"Глупчо."
"Той се завърта и ми се усмихва широко, сякаш сме поели на епично приключение..."
"Усещам някаква празнина в стомаха, сякаш съм гладна, ала не храна искам."
"Би ми се искало да узная дали се изчервява, докато се целува"
"Добър, искрен, чувства всичко прекалено дълбоко"
"Мирише хубаво (бел.: косата на Наташа). Нали знаеш, понякога през пролетта, когато вали само за няколко минути, а после слънцето се покаже и водата започне да се изпарява, и въздухът все още е влажен? Ето така мирише. Наистина хубаво."
"Харесвам онзи, който съм, когато съм с нея."
"Харесва ми да го правя щастлив"
"Най-прекрасните устни във видимата Вселена"
"Не мислех, че поетите се бият"." (бел.: грешиш, за справка: Байрон, Пушкин, Ботев...)
"Атомите в тялото ми са в хармония с атомите в неговото".
"Усмивката й е толкова широка, че просто трябва да докосна лицето й".
"С Дейниъл обаче е различно. Искам да види всичко у мен."
"Бих могъл да остана тук завинаги, прекъсвайки разговора ни с целувки и целувките ни - с разговор."



НАПРАВАТА НА ЯБЪЛКОВ ПАЙ ХИЧ НЕ Е PIECE OF CAKE (И ДРУГИ ИЗНЕНАДИ, ПОДНЕСЕНИ ОТ НИКОЛА ЮН)

Авторката ме хвана неподготвена. Цитатът на страница 6, изведен за ушите от текста на "Бледа синя точица" на Карл Сейгън, ми подсказа, че ще се гмурна по-дълбоко, отколкото съм си въобразявала. Прологът, от своя страна,  разби на пяна дори най-твърдоглавите съмнения, че "Слънцето също е звезда" ще пасне отлично на вкуса ми. Никола Юн се оказа безкрайно интересна и вълнуваща писателка с динамичен, немирен стил, който е алергичен към ограничения от всякакъв характер. Той наподобява изображение на диво лале, опитващо се да избяга от рамката на родната си картина : ) Свежа, интелигентна, с богата обща култура, проницателна, с искрици смях в очите - ето такава е Никола. И има склонност да ти предлага отбивки от основния курс, по който се поели - последвай я, ще останеш доволен, а докато трае почивката, може да се запознаеш с някоя нежна и трогваща сърцето цигуларка или, най-малкото, теорията за Мултивселената ще те перне по носа : )
За какво мислех, докато четях книгата? За това колко лесно е да обикнеш и двамата главни герои, които разполагат с нищожно количество време, за да се порадват на любовта си. Мислех си и за романа на Давид Гросман "Ще бягаш ли с мен?", по-конкретно за тъжната констатация, че за една от най-най-най-отговорните длъжности в света - да създадеш и отгледаш дете - не се полагат никакви изпити, не се изискват никакви мотивационни писма, препоръки и респектиращи автобиографии, както и не се провеждат никакви тестове относно пригодността ти. Възмутих се, че хора, които са сърбали и продължават да сърбат попарата на расовата дискриминация, са изцяло лишени от толерантност, но пък надарени със завидна обиколка тесногръдие. "Слънцето също е звезда" ти дава нагледен пример за състоянието придобит дефицит на мечти в организма, но романът действа и като предупреждение за последствията от злоупотребата с мечти, за опасността те да те погълнат и да задушат истински важното около теб. Удивих се и на смелостта да пресадиш собствените си корени (ведно с издънките) на чужда почва, стъпил единствено на мъглявото обещание, че тя ще е по-богата на хумус от родната ти.
Как се чувствах, докато четях книгата? Любознателното ми аз още пътешества из Ямайка и Корея, учи чужди думички, предъвква, примижало от кеф,  една квантова история, скрита от Никола Юн между страниците на книгата, и точно сега е твърде заето, за да ти отговори. Романтичката в мен обаче ще ти изкрещи: "Прекрасно! Все едно се наслаждавах на кадифения глас на Мартин Ташев или на някой завладяващ аранжимент от Милен Кукошаров. Все едно бях излязла за вечерна разходка в градина, чиито рамене, ъ, дървета са небрежно наметнати с ефирен шал от светулки. Все едно наблюдавах съвършена в чистотата си капчица вода, трептяща върху устничките на листенце на роза. Или - две пеперуди-другарчета, увлечени в изящната си класическа балетна хореография. Все едно държах замък в шепа. Все едно бях намерила своето си нещо.".

неделя, 11 юни 2017 г.

"14 +"

Помощните материали за провеждането на днешната лекция са предоставени с любезното съдействие на "14 +" - филм, свеж като слънчево-дъждовен, ухаещ на липа и прясно окосена трева, поръсен с кестенов цвят ден, прекаран в разходки. Темата, която ще разгледаме, е първото влюбване. Съвсем, съвсем първото. Онова, което кара сърцето ти да избяга от теб със скорост 9,58 sec/100 m, да направи няколко салта, да се изкатери без каквато и да било осигуровка и, без капка страх (и въздух), но изпълнено с радост, да се прилуни в дланите на обекта, пробудил копнежа ти. Онова влюбване, което си играе със сетивата и превръща иначе обикновените коси в слънчеви лъчи, нормалните очи - в късчета екзотично море, устните - в сочни плодове, кожата - в коприна, напръскана със звездни целувки, гласа - в ласка. Онова влюбване, което те издига до шампион, триумфиращ с олимпийски рекорд, само защото си си спечелил дълго мечтана усмивка. Онова влюбване, което те изпълва със смелост и смалява страшните змейове по пътя ти до плюшени сладурчета. Онова влюбване, което води до ненаситно вкусване и плътно притискане, в опит да разкриеш всички тайни на вълшебното създание в ръцете ти. Онова влюбване, което ти нашепва "Всичко си струва!". Ето такова влюбване имам предвид : )

Номинация за Кристална мечка, Берлинале 2015.
Режисьор и сценарист: Андрей Зайцев

"14 +" събуди интереса ми с чувството си за хумор, което прояви още на петата минута от запознанството ни - в часа по математика на тийнейджъра Льоша. Нямаше как да не оценя с шестица великолепните карикатури в учебника по история, използван като скукозащитно средство: най-добрият приятел на нашия герой беше трансформирал група невинни прачовеци, заети с обичайните си дела (например: пощене, мучене и разработване на балетна хореография с бухалки) в бесни членове на рок банда. Льоша и Сие ми харесаха и реших да се помотая с тях и след училище : ) Съдийствах при провеждането на състезание под надплюване в парка и, малко преди компанията да се тупне в гърдите, доволна от резултата, и да се отправи към кварталната бакалия за купуването на небезалкохолна бира (стига продавачката да се излъже, че юначетата са достатъчно големи или да недовижда), се появи Тя. Вика - заобиколена от приятелки, ярка като минзухар, вирнала високомерно нос, скрила поглед зад очила с широки тъмни стъкла. Бедният Льоша, по патентования метод на Макс от романа "Задръж звездите още миг", хлътва на мига, ала не до коленете. Станах свидетел на "пълно потапяне". Нямаше никакво време да набия ум в главата на момчето, пък и да разполагах с няколко ценни минутки за провеждането на акцията по вразумяване, той едва ли би ми обърнал внимание. По-скоро би си сложил слушалките на ушите и би увеличил максимално звука - music on, world off. Откъде съм толкова сигурна, че ще ме изключи? Именно по този начин постъпи с майка си, когато жената се опита да подхване разговор на тема "секс, наркотици и рокендрол" с него. Но да се върнем на ситуацията с влюбването. Льоша е затънал здравата. Не само страда от най-разпространеното очно заболяване по света (любов от пръв поглед), но и се тресе от несигурност дали Вика, с коси, неукротени в дръзка конска опашка, изпитва същото. Нужен му е кураж, за да я заговори, какво остава да започне да й се обяснява... А и принцесата е охранявана от глутница зли вълци и два бултериера. Почти буквално : ) Как да помогнеш на Льоша? Избери "14+", стискай палци на влюбения и преживей "пълно потапяне". Няма да съжаляваш. Лентата представлява увлекателен разказ за първите сърдечни трепети, съзряването, убедеността, че по-скоро ще намериш общ език с изтрещяло извънземно, отколкото с родителите си, за рожби, пораснали без да се усетиш и доста по-бързо, отколкото си се надявал, за стремежа да бъдеш добра майка/свестен татко, въпреки трудностите и обърканото кълбо на собствените си емоции, за това как да преглъщаш изненадите, сервирани от отрочето ти, без да загубиш напълно разсъдък : ) за учители, чийто модел за подражание най-вероятно е била, е и ще бъде "Палавата класна", за приятели, дето ще ти пазят гърба, даже и да рискуват някой избит зъб или "гримирано" око... Оставям на теб да допълниш списъка : ) Удоволствието от гледането е огромно, филмът ще те погълне. Обещавам. Дори да търсиш с лупа, пак не ще можеш да откриеш дефект. Творбата е изпипана съвършено.

Льоша


Вика


Преди да те вкуся















Още малко сладко 

Разходка с двуколесно МПС

Забележи тениската, с която се е снаряжил Льоша за важната среща.

(Не)очакван обрат

В този момент девойката се надява на целувка, обаче...



He's looking at you

По-горе отбелязах нещичко за сетивата на влюбения. Една от най-деликатните и изящни картини във филма изобразява Вика, "запечатана" с "камерата" на Льоша.


Глупости, откъде ти хрумна? Въобще не си закъсняла! И много се радваме, че ни водиш гост...

Бащата и братчето на Вика, издокарани в екипи на Сборная, я чакат да се прибере. Класическо посрещане с хляб и сол : ) Май повече ме е страх от мъника.


Преди да те вкуся  от друг ъгъл


Closer. Together. Now.

На снимачната площадка



Плюс:

Бойният другар на Льоша с нащърбената усмивка.
Гладните за болтове роботи.
Алгоритъмът за ядене на малини.
Плетената с любов жилетка.
Плакатът от филма "Брат", окачен на видно място в стаята на Льоша.
Алгоритъмът за почистване на бърлога преди височайше посещение.
Плуващите кораби по ръчно изрисуваните стени на стаята на Вика.
Льоша, майка му и една неудобна за съвместно гледане сцена от "Таборът отива към небето".
Древната касета с "Music for the Love Hours".
Саундтракът - неостаряващи и нови руски песни, джаз, "Happy Birthday Sweet Sixteen", обаче не оригиналът на Нийл Седака, а версия с нечий женски вокал, "Creep" на Рейдиохед - в два тотално различни един от друг аранжимента, Je t'aime... moi non plus на Джейн Бъркин и Серж Генсбур, музика за гневните часове -  с метални нот(к)и/нокти - в перфектен синхрон с настроенията на героите.
Дъждът в косите.

сряда, 10 май 2017 г.

"ЗАДРЪЖ ЗВЕЗДИТЕ ОЩЕ МИГ", КЕЙТИ ХАН

Преди известно време космическият апарат Касини съумя да се вмъкне между планетата Сатурн и нейните пръстени. Ние, земляните, имахме уникалния шанс да станем преки свидетели на събитието благодарение на момичетата и момчетата от Гугъл : ) Щура фантазия с лепенки на обелените колене, изобретателност с безценно чувство за хумор и препасал меч творческо-приключенски дух - всичко това доведе до създаването на видеодудъл в чест на събитието. Касини, досущ гладен и жаден папарак, дебне търпеливо подходящия момент, за да хване в кадър желания обект. Сатурн, от своя страна, се появява в пълния си блясък, привлича фотографа в прегръдките си за шеметен танц и го дарява с огромна усмивка (от типа "Виж, виж - нямам нито една пломба от амалгама!"). А после? Щрак! Щрак! Щрак! Снимките са налице и са повече от страхотни! Валсът с дамата е кратък, тя бързо се отдалечава от кавалера си, но Касини е щастлив. Прави си селфи с изплезено езиче, за да ознаменува успеха, като наивно си въобразява, че никой не го гледа : ) А знаеш ли с какво се занимавах аз по време на заснемането на въпросната фотосесия? Четях книгата, която ще ти представя днес. Интересното е, че в "Задръж звездите още миг" Сатурн отново влиза в светлината на прожекторите (пак без да иска) и придава на романа още по-вълшебен вкус. Не че на него са му нужни подобрители.

Българското издание на книгата е вече факт благодарение на издателска къща "Бард".
Преводач: Иван Иванов

Историята на Кейти Хан ще завладее ума, емоциите и, накратко, мястото, където се раждат мечтите ти още в самото начало и ще остане там да царува дълго след като си приключил с последната страница от първия прочит. Сега, докато пиша за нея, "Задръж звездите още миг" вика в главата ми музика - прекрасна и жива, и силна, в най-различни настроения: Sam Cooke "Wonderful World", Dean Martin "That's Amore" (и по-конкретно: "when the moon hits your eye like a big pizza pie/that's amore/when the world seems to shine like you've had too much wine/that's amore"), Armin van Buuren & Garibay & Olaf Blackwood "I Need You", Shawn Mendes "There's Nothing Holdin' Me Back" (най-вече заради частта "you take all my inhibitions"), Perry Como "Don't Let the Stars Get In Your Eyes", Oasis "Stop Cryin' Your Heart Out", Martin Solveig & Ina Wroldsen "Places" (специално внимание на I come back to the places where we found us), Coldplay "Fix You", OneRepublic "No Vacancy", Julian Peretta "Miracle", Parakit & Alden Jacob "When I Hold You", неописуемо нежните звуци от пианата на Пиратското сърце и Жан-Ив Тибоде... : ) Свежата порция музикална салата, която ти сервирах, вероятно вече ти е подсказала, че "Задръж звездите още миг" е любовна история. Случила се в неназовано бъдеще. Красива.  Пълнокръвна. Нека видим кои са главните действащи лица в нея.

"ДВЕ МИНИАТЮРНИ ТОЧИЦИ ВЪРХУ БЕЗБРЕЖНО ТЪМНО ПЛАТНО"

Според 99 % достоверен източник, антропонимът Карис на уелски означава "малка любима". Няколко реда географско-митологична информация: Уелс е онова прословуто парче суша, гордо вирнало нос, ъ, връх, Сноудън към небето. Разправят, че изкачиш ли го, се връщаш обратно или луд, или поет. (Ще ти се похваля, че и аз го покорих, с помощта на книгата,  и, както си личи по-горе в настоящия текст, се превърнах в пеещо от цялата си душа книжно създание.). Решиш ли да попътешестваш из Земята на песента, нищо чудно да попаднеш на запазил се върху камък отпечатък от коня на крал Артур. А гмурнеш ли се в някое от тамошните езера, току-виж си се натъкнал на Екскалибур. Всички тези данни вече бяха налице в "архивите" ми, когато прочетох името на главната героиня върху задната корица на книгата. От този момент нататък нямах търпение да се запозная с уелското момиче. И тя не ме разочарова, даже напротив. С ръка на сърце мога да заявя, че разбирам, абсолютно разбирам, как главният герой Макс затъна до коленете още на първата им среща : ) А по-нататък положението му не се облекчи. Въобще. Дълги кестеняви коси, бистрозелени очи, остър, аналитичен ум и забележителен характер. Карис е амбициозна и целенасочена. Ученолюбива. Работи здраво. Мечтателка. Фенка на анимациите. Не псува, не, в никакъв случай, просто допуска печатна грешка или грешка на езика. В добавка - наскоро гледах някакъв документален филм, в който цитираха следната категоризация: съществуват индивиди, които изобщо не обръщат внимание на звездите, има други, дето вдигат поглед към блещукащите кълбета, възхищават им се, но само толкова, а по света живеят и хора, които не се ограничават само със зяпане и мигане, ами се опитват да стигнат небесните светила. Карис принадлежи към третата група - тя е пилот на совалки към Европейската космическа агенция на Войводствата. И харесва топлооранжевия цвят : ) Горкият Макс, няма измъкване. Не че Карис е в по-завидно положение от него: "Той се обърна. Беше мургав с леко къдрава коса, която падаше пред сини очи, вече изпълнени с веселие, сякаш тя бе пропуснала някаква шега...". Убийствена комбинация от гени, ала онова, което ще те привлече към него, са именно бръчиците, нарисувани от смях по лицето му. По професия Макс е готвач. Владее достатъчно езици, на достатъчно добро ниво, за да ти събере очите. Чувството му за хумор и съобразителността му никога не закъсняват да се проявят. Емоционално интелигентен е, въпреки че предпочита да се прави на емоционален пън. Луд е по по-малкото си братче. Отлично знае как да те погали - и с постъпки, и с думи, и с ръце. А нещата, които споделя за чувствата си, когато благоволи да спре да се преструва на отсечено дърво... ами, те са съвсем простички, но истински и зареждащи сърцето с енергия за сто живота. Да, Карис, и за теб няма измъкване. И така, двама млади, здрави, необвързани души се влюбват. И не могат да са заедно. Какво им пречи да бъдат щастливи? Тъкмо младостта - тя е на 25 години, а той - на 27. В "идеалната епоха" (доколко е идеална ще прецениш сам, след като прочетеш книгата), в която живеят, господства Правило, забраняващо на хората да се събират в двойка преди да навършат 35-годишна възраст. И все пак... Може би пред Макс и Карис е налице една възможност за съвместно бъдеще. Всичко зависи от това колко си готов да рискуваш за човек, в чиито очи виждаш купове от галактики и за когото си убеден, че вижда същото в твоите...


TAKE A FLIGHT

"Задръж звездите още миг" те праща на космическа мисия. Ще поемеш ли задачата? Моят съвет е: давай смело! Няма да съжаляваш. Книгата прилича на главната си героиня - да се забъркаш с нея е опасно, но всяка секунда в компанията й си струва!!!!!!!!!! (ако случайно не си преброил удивителните в края на изречението - десет са). Заслужава си да полетиш с Макс и Карис не само заради любовната история, която ме трансформира във вдъхновен певец и демонстрира колко ценен дар е да откриеш някого, за когото да можеш да кажеш думите, сгушили се между страниците с номера от 308 до 330. Както си говорихме преди малко, романът отправя предизвикателства към ума ти - ще се зачудиш доколко е възможно да получиш темпераментна алотропна форма на кислорода в свръхнеблагоприятни условия. "Задръж звездите още миг" събужда мечтите ти - ще ти се прииска да изпиташ "ефекта на космонавтския поглед отгоре" - да се насладиш на родната ни планета (наистина ли Великата китайска стена се забелязва от космоса?), лъчите на Северното сияние, лилавия Млечен път, Сатурн и нейните пръстени. Ако това не ти стига, авторката ще те вкара в интересен и пъстър кръг от герои: солидната, мъдра Лиляна, на която тайно й харесва да я наричат Лили; Изин-ът (терминът е измислен от автора на "Генезис", руснака Рей Гард, и означава "изкуствен интелект". Допада ми повече от "ИИ".) Озрик, който с поведението си рискува "виртуалната му шия да бъде извита"; Кент, радостен, че се е отървал от последния си млечен зъб; Лайка с призванието рицар; Ана боецът; Лиу - експлозията от енергия и цветове; Ричард с наболата руса брада и готовността му да отглежда кокичета... А знаеш ли кое е най-възхитителното? Кейти Хан ме превърна в свой верен последовател с подръчни средства - нужни й бяха една маргаритка, един конец и изречението, с което завършва творбата си.

сряда, 3 май 2017 г.

"АКО ИМАХ КРИЛЕ"

Режисура: Алън Хармън, сценарий: Майкъл Маркъс, Тим Стубински


Помниш ли увода към публикацията ми, посветена на "Кутия за птици"? Онзи с книжната класификация? А категория "шотландско злато"? Днес ще ти представя филм тъкмо от тази порода. Попаднах на него съвсем случайно, въобще не влизаше в програмата ми, но веднага намерих начин да го вместя. "Ако имах криле" разказва историята на незрящото момче Алекс, което иска да се състезава в дисциплината бягане, и на неговия водач по задължение Брадли - проблемно хлапе с индиански произход. Лентата оставя изключително приятно чувство в теб, а актьорите играят толкова непринудено, че няма начин героите, в чиято кожа влизат, да не ти станат симпатични. Кецове на дупки, инхалатор, рошава прическа, очила, колело, познало и по-добри дни - част от детайлите, които допълнително ще те очароват в сърдитото лъвче с бойно вирнатия перчем Брадли, храброто войниче с високо вдигнатата глава Алекс и компания. Очаква те наистина прекрасна творба за дързостта да мечтаеш, за кроткото поставяне на въпроса "Ще бягаш ли с мен?", за гордостта, за упорития труд, за страхотния начин, по който те кара да се чувстваш спортуването и за това какво правиш, когато в дизайна ти не са предвидили криле, но ти знаеш, че си роден да летиш...

Още няколко думи за засегнатите теми : )

Челната позиция си запазва тази за сложноцветното приятелство, дето пониква в доста сурови условия и то точно там, където би се обзаложил, че е почти невъзможно. Ставаш свидетел на всички негови фази на растеж - от първите нескопосани опити за шеги, тип "не съм сигурен, че чувството ми за хумор ще ти допадне", минаваш през етапа, когато започват да се водят съкровените разговори и стигаш до момента на първото истинско изпитание за връзката.

Второто място заемат границите. Колко трудно е да ги намериш (как да помогнеш, без да изтълкуват жеста ти като проява на съжаление), колко сила се изисква да ги преодолееш (в случая - да пребориш собствените си физически ограничения), колко решимост е нужна, за да ги спазваш (и да не навлезеш в кривия коридор, към който те тласкат и на който са поставили табелка с твоето име), 

Третото място в класацията ми завоюват предизвикателствата на родителството. Няма да залитам в посоката "хич не е лесна работа, пък и е на пълен работен ден" : ) Всеизвестно е. Само ще ти обрисувам две-три симпатични вариации по темата от филма. Пред очите ти една 40-килограмова свръхзагрижена майка ще пробва да срита в топките юначага, пращящ от силна злоба и злобна сила. Един татко ще се закове като треснат с томахавка по главата, щом чува желанието на опасно изглеждащия си, държащ се и мислещ син: "Купи ми мляко!". Същият татко разполага с арсенал от древни наказания с доказана ефективност: "Брат ти избира къде ще празнуваме, защото той ще черпи. С джобните си пари.". Да не говорим за разтапящите му думи, категорично произнесени малко преди развръзката : )

Извън топ три, но не по-малко важни, са златните жили, тоест темите, за: началото, което не е никак многообещаващо (но води до неочаквано сладки резултати), (не)правилния избор (и последствията от него), равния старт (и стремежа да покажеш, че можеш да се справиш сам), честната конкуренция, сляпата амбиция (покосила тийнейджър, който иначе си вижда съвсем нормално), за учителството (една от професиите, за които е задължително да си надарен с призвание), куража да целунеш момчето/момичето, което харесваш и... определянето на следващия връх за покоряване.