"Картата на времето" е първата книга от трилогия, вдъхновена от творбите на Хърбърт Уелс. Прочетох романа миналата година. Феликс Палма силно ме впечатли и ме накара да чакам втората част - El Mapa del Cielo ("Картата на небето") с нетърпение. Испано- и англоговорящите фенове на автора вече й се наслаждават (да се надяваме, че скоро ще я видим и на българския пазар): elmapadelcielo.com. Посети сайта. Не се притеснявай, не е нужно да знаеш испански. Наслади се на чудесните картинки и на трейлъра. Те ще ти подскажат кое произведение на Уелс е вдъхновило Палма този път. Колкото до "Картата на времето"... чети нататък!
Какви романи харесваш? Приключенски? От онези дебелите, които те отвеждат в неизследвани досега земи и те срещат с кръвожадни туземци? Криминални? Такива, каквито те държат в плен до самото разрешаване на загадката? На ужаса? Пропити от тягостна атмосфера и рисуващи кошмарни картини в съзнанието ти? Любовни? Запознаващи те със сърдечните трепети на смели момци и хубавки девойки (може и "хубавки момци и смели девойки", както предпочиташ)? Фантастични? Даващи картбланш на въображението ти? А може би си падаш по задочните (между книжните страници) срещи с реално съществували личности? Ако пък литературният ти вкус обхваща всичко изброено дотук и е също толкова разностранен, колкото този на Антон Городецки (героя на Лукяненко от "Нощен патрул") за музика, то "Картата на времето" ще задоволи всичките ти очаквания. Убедена съм в това. Творбата на Феликс Палма предлага едно стопроцентово стиймпънк изживяване + много, много повече.
ИСТОРИЯТА
Викторианска Англия. Току-що на пазара се е появила книгата "Машината на времето" от Хърбърт Уелс. У някои читатели тя предизвиква единствено силен интерес. У други - неистово желание да осъществят на практика пътуване в миналото или в бъдещето. Независимо от цената. Е, търсенето определя предлагането. Надушил точния момент, на бял кон (за да сме в крак с епохата, май е по-добре да кажа "на бял велосипед") се появява господин Мъри. Човекът впряга всичките си сили и не след дълго е готов да сбъдне бляновете на втората категория Уелсови почитатели. На тези, чиито глави са в облаците. Находчивият предприемач осребрява идеята на писателя, прилагайки далновиден бизнесплан. Офертата е неустоима: разходка из Лондон през плашещо далечната 2000 година. "Разходка" не е много подходяща дума. Според рекламните материали екскурзията до британската столица ще сблъска пътешествениците с резултатите от унищожителна война между хората и машините. (Все едно да идеш на сафари в Африка и да се натресеш на раздразнени лъвове, чудещи се как да убият скуката.) Дамите, живеещи на амонячни соли, да не бързат да припадат. За човечеството има надежда, изгряла в лицето на храбрия капитан Шакълтън. Той успява да се опълчи на врага и да го надвие като... За повече информация: купи си билет за приключението. Господин Мъри с радост ще ти продаде един, с който ще си осигуриш достъп до неговата тайнствена машина на времето, способна да те отведе на век разстояние от сивото ти ежедневие.
Точно там иска да се озове и Клеър Хагърти. Млада госпожица от заможно семейство, копнееща да се избави от отегчителните окови на деветнадесетото столетие. Отварям скоба. Ако трябваше да се трепе като роб от зори до мрак, за да издържа десетте си деца, дали щеше да намира живота си "безинтересен"? Сетих се за майката на Ханс Кристиан Андерсен, която работела като перачка. По цял ден се бъхтела в ледена вода, за да измие мръсотията от чуждото бельо. Единственият начин да прогони студа от костите си, след като се прибере, бил да си сипе алкохол... Нужно ли е да казвам, че не харесах особено Клеър?
Друг потенциален клиент на услужливия Мъри е Андрю Харингтън. Бедничкият. Чел/а ли си "Овалният портрет" от Едгар Алън По? Е, също като героите от този разказ, Андрю на Палма става жертва на въздействаща картина. Изображението на една девойка, красящо дома на негов приятел, покорява завинаги сърцето му. Дотук добре. Обаче господарката на душата му се оказва проститутка от най-бедния квартал в Лондон. А Харингтън е роден със сребърна лъжичка в устата. Представете си "радостта" на Андрювия татко при вестта за вероятна женитба. Естествено, възрастният господин налага вето. Когато младокът най-сетне събира смелост да се бори за щастието си, разбира, че е прекалено късно. По най-гадния възможен начин. Открива трупа на любимата си зверски разчленен. От Джак Изкормвача. А сега накъде? Може би избавлението се крие в бърз "отскок" до миналото?
Дали Клеър и Андрю ще намерят това, което търсят? Как ще им помогне писателят Хърбърт Уелс? Какво е общото между него, Брам Стокър и Хенри Джеймс? А колко всъщност са машините на времето и коя от тях е истинската? Отговори на тези въпроси ще ти даде пътешествието с "Картата на времето". Стига да се осмелиш да приемеш предизвикателството и да се качиш на борда.
С КАКВО ЩЕ ЗАПОМНЯ КНИГАТА
най-любимо изречение
"Но да се опитваш да осъществиш една мечта никога не е загуба на време, не мислите ли, господин Уелс?" - това е изречението, запечатало се в ума ми, увенчаващо една от най-въздействащите сцени в романа.
най-красиви думи
"... златни коси, които лениво се спуснаха по раменете й като мед, разлян от делва..." - после разправяй, че господин Палма не умеел да се изразява изящно. И сладко : )
чувствам се по същия начин
В една от главите Уелс споделя, че "...онова, което човек успява да пренесе на хартия, е само бледо отражение на роденото от фантазията.". Припомних си героя на Айзък Мериън от "Топли тела" - Ар, който в главата си може да изкачи "заплетени скелета от думи до таваните на най-високите катедрали", но отвори ли уста...
къртовски усилия
Искаш ли да добиеш представа за цената на писателския труд? Какво коства той, какво ти взима и какво ти дава? Феликс Палма, чрез образа на Уелс, рисува доста жива картина. Мисля си, че ако британецът беше жив, щеше да остане доволен от участието си в романа. А защо не и горд?
съвпадение в гледната точка
Възгледите на господин Мъри за науката. Едно от двете неща, които харесах в него.
положителен герой
Том. Просто Том. Неговите постъпки блестят по-ярко от напудрените подвизи на юнаци като капитан Шакълтън.
отрицателен герой
Един злодей, който ме подсети за нереализирал се художник с австрийски произход. Зачудих се какъв ли би бил светът днес, ако бяха оценили таланта му и го бяха наели за аниматор в "Дисни". Сега щяхме да си имаме "шедьоври" на филмовото изкуство като "Малката арийка", "101 пехотинци", "Красавицата и Гьобелс", например.
духовитост
Чувството за хумор на Палма. Особено ми допаднаха обясненията как се трупа богатство от тоалетна хартия, зараждането на идеята за безценното устройство "Помощника на ергена" и съдържателният диалог от 165-та страница.
зъл гений
Умението на испанеца да създаде споменатата по-горе тягостна атмосфера, характерна за романите на ужаса. Мрак. Обреченост. Безнадеждност. Погнуса. Тези четиримата ще се настанят около теб, докато четеш как Джак Изкормвача избира, дебне и разфасова жертвите си.
тъй като си падам по това течение в изкуството, не можах да не оценя следната съпоставка...
Авторът сравнява хода на времето и отпечатъка, който хората оставят върху него с картина на импресионист - колкото по-отдалече гледаш, толкова по-въздействаща става тя.
чудесна идея
Начина, по който Уелс би използвал машината на времето : ) Аз бих се качила на нея, за да придружа Дарвин в плаването с кораба "Бийгъл". Или пък, за да посетя концерт на любимата си група (когато тя се е намирала в своя апогей).
...и понеже са ме учили да хваля добре свършената работа
Художествено оформление на корицата: 6 от 6. Превод: пак толкова.
ЗАЩО ХАРЕСВАМ ФЕЛИКС ПАЛМА
(още малко и приключвам, обещавам!)
- Задоволява напълно книжните ми вкусове.
- Ангажира те. Кара те да се чувстваш като част от историята.
- Бавно, но сигурно те оплита в мрежите си. Не можеш да се откъснеш от романа, докато не стигнеш до абсолютно неочакваната му развръзка.
- А дори не осъзнава, че е книгочародей. На едно място в "Картата на времето" даже изразява съмнението си, че читателите ще останат с него до края на повествованието. Феликс, аз останах. И съм страшно доволна!
След всичко отбелязано дотук, не е чудно, че потривам алчно ръце в очакване на втората част от трилогията. Обаче допускам, че главната героиня в нея няма да ми допадне особено. Разбираш ли, тя поставя идиотско изискване на кандидат-жениха си: да пресъздаде в реални условия случващото се в едно от най-популярните произведения на Хърбърт Уелс - "Война на световете". ?!?.
Няма коментари:
Публикуване на коментар