сряда, 10 октомври 2012 г.

РЕПЛИКА

Моята добра половина "книжното момиче" взе да ми действа като трън в очите. За какво й беше нужно да допълва безупречния ми текст (ама съм скромна, а?) относно "Играта на ангела"? Аз бъркам ли й се в добрите дела? Неееее. Затова сега ще си го получи. Прочетох коментарчето й за "Падението" на Чък Хоган и Гийермо дел Торо. Нещо много се е въодушевила, гледам. Толкова, че снизходително е пропуснала да отбележи един очеваден недостатък. Ето защо аз, г-ца Bookgirl, се възползвам от правото си на реплика и, мислейки главно за благото на читателя, ще поправя този пропуск. А, и още нещо. Моето сърце е от камък и не би се размекнало от някакво извиненийце за допусната печатна (всъщност каквато и да било) грешка, колкото и симпатично поднесено да е то. Наречете ме дребнава, ако щете. Книжно момиче, душице, това е поздрав за теб :^P

И така. Чета си аз "Падението", пуснала съм си Ози и успоредно с това проверявам писмени работи (да, като всеки гениален човек и аз мога да върша няколко неща едновременно)(друг е въпросът доколко успешно). В един момент се усетих, че драскам с червено не върху малоумните умозаключения на моите студенти, а върху самата книга. (Косьо, момчето ми, накрая романът заприлича на някоя от твоите "творби", злобно белязани от разгневения ми почерк.) Разлютих се не на шега, защото грешките (от всякакъв характер) силно редуцираха (мога съвсем спокойно да кажа "намалиха", ама използвайки чуждицата, изглеждам по-компетентна) удоволствието от иначе великолепната книга.

Да сте чували за Antonin Dvorak, чешкия композитор? Лично аз предпочитам Шопен, Пучини и Дебюси (а вие бихте предположили, че си падам по Вагнер, нали?), т.е. не съм негова die hard fan-ка, но знам, че името му се произнася ДворЖак, а не Дворак, както е преведено в книгата.

Какво си представяте, щом чуете думата "постер"? Плакат, нали? Е, в романа тя е употребена в смисъла на човек, който публикува нещо в интернет. За съжаление (доколкото ми е известно), в българския все още не се е утвърдило това ново значение.

Внимание! Пишем контролно-пропускателен, а не контролно-пропускВателен пункт. Проверката е елементарна. Казваме "пропускам", а не "пропусквам".

Платонична пещера. Става въпрос за мита за пещерата на Платон, а не за убежище на влюбени, чиито най-смели фантазии се ограничават до държането за ръце. Според мен по-добре звучи "платонов". "Платонични диалози", "платонични ученици", "платонични последователи" - тези съчетания нещо не ми галят ухото. А на вас как ви се струват?

ХарисбУрг. Ако ставаше въпрос за град в Германия или във Франция - всичко е точно. Обаче въпросното населено място е в Щатите. И тъй като казваме ПитсбЪрг, а не ПитсбУрг ...

В една от сцените в "Падението" Фет се измъква от експлозия в тунел със "скъсани тъпанчета". Да, ама изразът е "пукам тъпанчетата някому".

От занятията по химия, които съм посещавала като млада (най-върховните мигове в живота ми), си спомням, че правилното наименование на един химичен елемент, споменат в книгата, е "телур", не "телурий" (при превода не правете аналогии с елементите от първа и втора група на периодичната система - натрий, калий, калций, магнезий, а просто проверете).

"Индуизъм" и "будизъм" (както и всички останали вероизповедания) се изписват с малки букви, освен ако не са в началото на изречението. Поправете ме, ако греша.

Три примера за неправилна употреба на представки:
- кръвта, която бе раз-лял (вместо "про-лял", защото не става въпрос за домашна консерва с червена (в случая бяла) течност, а за сеч);
- двата километра, които из-бяга (вместо "про-бяга", защото пробягвам разстояние, а избягвам отговор или избягвам от неприятно място - гнездото на Господаря, например).
- ... ще ни се от-даде ли случай да ги използваме... (от-давам се на кауза, на пътешествия, на семейството си (т.е. посвещавам се), а пък ми се у-дава възможност, случай да направя нещо, т.е. успявам).

Грешка при членуване: "...видях и краЯТ". Професор Владимир Мурдаров обяснява съвсем ясно. Ако можете да замените проблемната дума с местоимението "той", ползвайте пълен член. Ако пък повече пасва "него", е правилно да поставите кратък член.

Двойна грешка при членуване: "Този облак... правеше мракАТ дори по-тъмен...". Първо, "мрак" в случая е допълнение и следва да бъде с кратък член. Второ, известни са ми само две форми за пълен член в мъжки род - "-ът" и "-ят". Досега не бях попадала на "-ат", но за всичко си има първи път.

!!! Как му викаха на възнаграждението, полагащо се за посредничество при сключване на търговски сделки? А, да. "КомисиоНа", а не "комисиоННа".

Неправилно пренасяне: пре-включвател. Има едно много лесно правило за пренасяне на думи със струпани съгласни, формулирано от Евтимия Манчева. Поне една от струпаните съгласни винаги се оставя на горния ред и поне една от тях винаги се пренася на долния ред. Следователно, що се отнася до нашия пример, добър вариант би бил прев-ключвател.
Начини на изписване като "пет-етажен", "три-годишен" и недоглеждания (при това доста) от типа "започнаха се отнасяха" (вм. започнаха да се отнасят) не заслужават коментар.

Завършвам своята реплика с нещо, което особено ме вълнува напоследък. Забелязвам, че все по-често се употребява изразът "правя избори" в смисъла на "взимам решения". На мен не ми звучи както трябва и не ми харесва, че се утвърждава. Когато го чуя, се сещам за "Бай Ганьо прави избори". Чисто и просто свързвам множественото число на думата "избор" с политически кампании, гласоподаватели и избирателна активност.
Не ви изброих всичко това, за да се заяждам или да се правя на интересна. Не. Направих го, защото книгите трябва да ни учат на правилен български, трябва да ни служат за положителен пример, трябва да обогатяват езиковата ни култура. А не обратното. Пък и не искам, вместо да се наслаждавам на великолепния роман (в случая), да си прекарвам времето в коригиране на грешки. Стигат ми умотворенията на моите студенти. Като ги споменах... Време е да се върна към жалките опити на Косьо да ме убеди, че Кубрат и Тервел са шампиони по бокс, а не ханове. Да не ви разправям колко време ми отне да му обясня, че византийският император Константин IV е кръстен Погонат, не защото българите сме го гонили до дупка, а той е бягал като тежкоатлет от изненадващ тест за допинг. Неее. Името "Погонат" означава просто "Брадати" и няма нищо общо с личностните и управленски качества на средновековния грък. Обаче от настоящата писмена работа на Косьо си личи, че нищо не му е станало ясно на бедното момче. Хайде, от мен да мине, ще му пиша 2.50. Миличкото, не искам да му убивам мотивацията (да ме мрази).  : )




Няма коментари:

Публикуване на коментар